Екологичната мрежа Натура 2000 е най-голямата мрежа от защитени места в Европа, обхващата над 18% от територията на ЕС и почти 6% от морската му територия. Тя обхваща територии във всички 28 държави членки. Нейната цел е да осигури дългосрочно оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания на Европа.
Местата, попадащи в екологичната мрежа, се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за хабитатите) и Директива 2009/147/ЕС за опазване на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците). Двете директиви са отразени в българското законодателство чрез Закона за биологично разнообразие (ЗБР).
Процесът по създаване на екологичната мрежа Натура 2000 в България започва през 2002 г. с приемането на Закона за биологично разнообразие (ЗБР), който въвежда нормите на двете европейски директиви.
В изпълнение на изискванията на европейската правна рамка, Република България е осигурила идентифицирането на територии от значение за Общността – ТЗО (SiteofCommunityimportance – SCIs) по Директивата за местообитания и на специални защитени зони (Specialprotectedareas – SPAs) по Директивата за птиците, на територията на страната, определени в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) с общото наименование – защитени зони (ЗЗ).
Съгласно ЗБР в страната се обединяват защитени зони като част от Националната екологична мрежа. Това са места от територията и акватороята на страната, които отговарят на изискванията за наличие на важни за биологичното разнообразие и растителни и животиски видове, и типове природни местообитания, включени в Приложенията на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците. Списъците с природните местооботания и видовете, вкл. Птици, за чиито местообитания се обявават защитени зони са изброени в приложения 1 и 2 на ЗБР.
Територии от значение за общността (Т3О – SCIs)
В България с няколко решения на Министерски съвет са утвърдени 233 защитени зони от Натура 2000 по Директивата за местообитания, с обща площ 3 615 603 ха, представляващи 30,3% от територията на България.
Към момента има 186 зони за местообитания с издадени заповеди за обявяване.
Специални консервационни зони (SpecialAreasofConservation – SAC, CK3).
Специалниte консервационни зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна с издадена заповед за обявяване от министъра на околната среда и водите към настоящия момент са 36.
Специални защитени зони (C33 – SPAs)
В България са определени 120 защитени зони от Натура 2000 по Директивата за птиците, покриващи 23,1 % от територията на страната. Морската акватория е 544,89 кв.км.
Опщата площ на всички защитени зони за птиците е 2 616 550 ха.
Към настоящия момент мрежата по “Натура 2000” в България обхваща общо 340 защитени зони /13 от защитените зони имат обща граница по двете директиви/, с обща площ 4 155 839 ха, отчитайки териториалното припокриване на зоните по двете директиви, което покрива около 34,9 % от територията н аБългария. Сухоземната площ е 3 873 704 ha.
По процент на покритието на мрежата Натура 2000 от националната територия, Р. България заема 3-то място от страните-членки на ЕС – след Словения и Хърватска.
