Българските дюни и степи са изключително интересни

23 Aug Българските дюни и степи са изключително интересни

В тях се срещат уникално приспособими организми и оцелели древни растения   Доц. д-р Антоанета Петрова e дългогодишен директор на Ботаническата градина на БАН, ботаник с широки познания за растителния свят. Автор е на десетки публикации за флората на страната и в частност за Салеповите растения (орхидеите); редките видове и важните места за растенията. Тя е зам. главен редактор на „Червената книга на растенията и гъбите на Република България” и е била ръководител на екип в процеса на картиране на мрежата „Натура 2000”.     – Защо е важна европейската мрежа „Натура 2000“ , доц. Петрова?   – Мрежата „Натура 2000” осигурява дългосрочното опазване на най-ценните и застрашени растения, животни и местообитания за Европа. Опазват се редки, но и типични местообитания от европейската природа. Законовата основа се две директиви на Европейския съюз – Директива 2009/147/ЕО (Директива за птиците) и Директива 92/43/ЕИО (Директива за местообитанията). Днес мрежата включва 340 защитени зони, от които 120 са за опазване на дивите птици, а 233 са за опазване на природни местообитания. Общата им площ покрива 34,9% от територията на България. – На какъв принцип се определят защитените зони, включващи дюни и степи? – Принципите са общите по Директивата за местообитанията. Самите местообитания се идентифицират по присъствието в тях на комплекс от характеристики, сред които и присъствие на достатъчен брой типични за местообитанието растителни видове. Пясъчните дюни са екстремна среда за живот: те са бедни на хранителни вещества; често са сухи; нагряват се силно от слънцето; често са подложени на силни ветрове; пясъчният субстрат е подвижен (дюните се движат); по крайбрежията са подложени на засоляване. Организмите, които ги населяват, имат особености и уникални приспособления. Пясъчните дюни са на границата на морето (океана) и земята. Те поемат и умиротворяват енергията на водните стихии. Те са уникален пейзаж, който ни въздейства. Предоставят ни и други екосистемни услуги. Това определя тяхната значимост и навсякъде по света са приоритетен обект на опазване. Пясъчните дюни по черноморското ни крайбрежие имат свои биогеографски специфики, видове, които се срещат само тук и никъде другаде по света. Тяхното опазване е наша отговорност. Съгласно Закона за черноморското крайбрежие дюните следва да са изключителна държавна собственост. Степният биом се отличава с обширни безлесни пространства, доминирани от житни треви, с континентален климат. В Северна България има запазени територии на две биогеографски степни зони: Понто-сарматските степи, разположени северно от Черно море, и Панонските степи, чиято сърцевинна зона е в Унгария. Тези степи са част от най-голямата степ в света – Евроазийската. Тази географска зона има и изключително място в човешката история. Важна характеристика, особено на понто-сарматските степи, е сложната картина на сезонното развитие на растенията в тях, позволяваща съвместното присъствие на много голямо видово разнообразие. И в най-сухите периоди в запазените степи могат да се видят цъфтящи растения. В каменистите степи в района на нос Калиакра често на площ от 100 кв. м има по над 200 растителни вида. В пелиновите степи между Балчик и Каварна има редица редки древни видове растения. – Имате ли интересни случки от вашия личен опит при определянето и посещенията в защитените зони? – По-голямата част от опита ми и работата в дюнни и степни местообитания са извън процеса по определяне и картиране на защитени зони и са свързани основно с флората, с растителните видове. Израснала съм във Варна, родните села на родителите ми са във Варненско в райони със степни местообитания. Баща ми работеше в „Геоложки проучвания” и в детството много съм пътувала с него в района на Добруджа – все фактори степните и крайбрежни местообитания да са ми добре познати и да бъдат сред обектите и на научните ми проучвания. Доброто познание на растенията във всички сезони и стадии на развитието им, както и на територията на Североизточна България, ми помогнаха и в процеса на работата за „Натура 2000” в района. Много емоции съм имала с хълма Таушан тепе при с. Невша, Варненско, сега Натура зона „Таушан тепе” (BG0000623 „Таушан тепе”). Това е уникално място, запазило находища на много степни видове растения (в това число световно рядката янкиева метличина), както и участъци от приоритетните за опазване местообитания понто-сарматски степи, понто-сарматски широколистни храстчета и други. Този рефугиум (оцелял „остров”) на древна растителност и видове бе останал неизвестен за науката до 2007 г. и аз имах щастието да съм сред откривателите на това „Важно за растенията място” (IPA) със световна значимост. Зоната има нужда от дейности по предотвратяване на обрастването с храсти и дървета поради спирането на пашата и дано това стане своевременно. В себе си имам и удовлетворението да съм инициатор и сред вносителите на предложението за зона „Девненски хълмове”, която опазва няколко хълма с древни видове и растителност. – Какви са най-съществените цели за опазване на защитените зони с дюнни и степни местообитания? Защо са специфични? – Природозащитните цели за опазването на всяка зона трябва да са специфични по отношение на срещащите се в нея видове и местообитания, тяхното състояние, конкретните условия. При дюнните местообитания специфичните цели задължително включват опазване на заетата от местообитанието площ; опазване на самото местообитание с оптимален флористичен състав, като следва да има посочен брой видове за пробна площ от 100 кв. м. Друга специфична цел е местобитанията да са свободни от инвазивни видове, респективно инвазивните видове да бъдат контролирани и отстранявани. Сходни са и специфичните цели по отношение на степните местообитания, тъй като и те са тревни местообитания. Размерът на пробните площи при тях, в съответствие с голямото видово разнообразие на единица площ, е по-малък. Специфична цел е и поддържането на характерното високо проективно покритие на тревната растителност и липсващо или много ниско покритие на дървета и храсти. – През лятото много хора посещават дюните и степите или минават покрай тях. Могат ли да са полезни за тези местообитания? – Хората могат да са полезни за дюните, степите и всички други местообитания, като не ги унищожават, не нанасят щети и не ги замърсяват. Не бива да се кара с кола или мотор през дюните. Ако има дървени пътеки през дюните, човек трябва да се движи само по тях (така е вече в много страни в Европа). Да не поставя палатки върху дюнната растителност. Да не изхвърля битови боклуци извън контейнерите за тях. Ако е на място, където няма, да изнесе боклука си до място, където има. Да не изхвърля угарки по пясъка. Да не пали огън в природните местообитания. В този сезон степните местобитания са особено уязвими от пожари. – А какви са ползите за хората от местообитанията? – Многостранни, невинаги видими. Дюните ни впечатляват, интригуват, създават ни чувство за простор, екзотика, релакс, спомени. Препоръчвам наблюдение на промените през деня, сутрин има много повече отворени цветове, насекоми, които ги посещават, други дребни животни. Най-добрият сезон за посещение на степите е май-юни. Екскурзия с добър водач разкрива много красота, дава нови знания. Да се надяваме все повече общини да включат информация на сайтовете си за запазени и богати на биоразнообразие степни местообитания и да поставят информационни табели на представителни достъпни места.